Европейския парламент ще насочи  приоритетно публичните ресурси към най-уязвимите европейски

Европейския парламент ще насочи  предпочитано обществените запаси към най-уязвимите европейски жители. Успех за мен е борбата която водихме в Екологичен потенциал – нуклеарната енергетика да бъде приета за устойчива, изяснява евродепутатът Цветелина Пенкова.   Ще бъде стопански нецелесъобразно да се употребяват въглищните централи в Европа след 15 години. В дълготраен проект има доста аргументи, с изключение на всички свързани с екологията и здравето на хората, заради които тези централи ще прекратят действието и активността си. И би трябвало ясно да се разпишат стъпките за извеждането им. Това изясни в изявление пред 3eNews и Дир.бг евродепутатът от Партията на европейските социалисти Цветелина Пенкова. Тя напомни, че България има заделени средства по Фонда за обективен преход, само че те към момента не са ориентирани към България. Причината е, че не са подготвени териториалните проекти за зелен преход на районите.  В същото време се търсят и нови тласъци за предприемане на ограничения за енергийна успеваемост в жилищните здания. Подобна е и схемата за кредитиран „ плащаш до момента в който спестяваш “, която още се дебатира измежду евродепутатите. Г-жо Пенкова, смятате ли, че можем към този момент да приказваме свободно за преформатиране на целите в Плановете за възобновяване? Визирам освен желанията на България, само че и за другите страни в Европа. Наистина сега има опция да се добавят елементи от проектите и да се приоритизират избрани планове, свързани със справяне с енергийната рецесия. Т.е. могат да се прибавят нови планове, да се добавят проектите, тъй че да има повече средства за енергийна успеваемост, вложения във възобновими източници на сила, спомагателна инфраструктура, където и както е нужна. Така може да се подсигурява енергиен запас и суровина, защото сега сме много лимитирани в това отношение. Тук приказваме напълно и единствено за сферата на енергетиката, всичко което би ни помогнало да се оправим с енергийната рецесия. В никакъв случай не става дума за цялостна проверка на проектите за възобновяване, става въпрос за допълнения, усъвършенствания и нови вложения и средства в областта на енергетиката и енергийната успеваемост. Сега се разисква концепцията за две направления за промени - въглищните централи и новите благоприятни условия на зелените технологии. Как ще сменим батериите със предпазване на водород? А и въглищната енергетика има ли опция да остане като личен запас или нещата би трябвало да отидат в друга посока  - т.е да се мисли за нови вложения и нови технологии? В дълготраен и в средносрочен вид би трябвало да се мисли към вложения в нови технологии: развиване на зелена сила, зелена промишленост и всичко, което е по-добре за околната среда и е обвързвано с кръгова стопанска система, с потребление на по-малко първични материали и запаси, защото сега те са лимитирани. Когато става въпрос за въглищните централи в дълготраен проект приказваме за период до 2038 година – дотогава ще сме понижили съвсем напълно зависимостите си от въглищата. Има доста аргументи за това – тяхното потребление ще стане стопански нецелесъобразно, заради високите цени и такси свързани с излъчванията. От друга страна като размер находища, които ние имаме, не става въпрос за безконечен запас – той също понижават. Качеството и енергийните индикатори на лигнитните въглища, които използваме, не са енергийно ефикасните, те са най-ниският клас в тази категория. В дълготраен проект има доста аргументи, с изключение на всички свързани с екологията и здравето на хората, заради които тези централи ще прекратят действието и активността си.  Трябва доста ясно да се очертаят  стъпките, по какъв метод по кое време и по какъв начин това ще се случи. Тук има няколко стадия. Необходимо е доста ясно да бъде разписано  какви мощности и по кое време ще се понижат, какви са периодите за тези процеси, тъй като това е обвързвано с добива на съответната суровина. Но тук има и различен сериозен аспект на вярното планувано и ръководството на тези процеси, обвързван с работната мощ и заетостта. Има доста хора, които работят в тези централи и въглищни райони. Необходими ли са нови експерти, по какъв метод ще се подсигурява, че в действителност на хората, които работят сега там ще им бъде обезпечена нова претовареност. Подчертавам, че приказваме за инженери и висококвалифицирани фрагменти. Подобни диалози са водени и в България, в това число и с представители от ТЕЦ-овете, а тяхното предпочитание е просто да има ясна тактика, проект със периоди и съответно заложени цели, с цел да могат да разработят проекти, по какъв начин да работят и по кое време да бъдат спирани избраните мощности. Тук не става въпрос дали ще спрем да използваме въглища. Да, в дълготраен проект сигурно ще спрем. Въпросът е по кое време и по какъв начин ще се случи това. 20 години е един съответен небосвод, който може да бъде разчертан оправдано с мисъл най-много за заетите в бранша във въглищните райони.  Нямаме държавно управление за жалост, никой не желае да вземе горещия картоф. Имаме ли тласък от страна на Страсбург и Брюксел да подбуден България да одобри дейности в тази посока? Средствата по Фонда за обективен преход, които ние трябваше да получим като страна, към момента не са ориентирани към България. Причината е, че ние не сме си подготвили териториалните проекти до дъно и не сме ги предали. Това е обвързвано с липса на воля и на устойчиво и постоянно държавно управление. Ние губим финансиране, което ни се предлага от страна на Брюксел, тъй като всичко, което е можело да бъде направено на равнище Брюксел значително е направено. Отчетени са спецификите на България. Описано е, че към 40 % от  енергийния микс ни идва от въглища. За страни като нашата и Полша, които са мощно подвластни от въглищната промишленост, са отделени повече средства по Фонда за обективен преход. Имаме опция за  подпомагане, само че въпреки всичко се желае и от страната членка да си свърши работата, с цел да може да отговори на условията, да показа проект и да получи в допълнение подпомагащо финансиране.  Смятате ли че членовете на европарламента се убедиха от изгодите от нуклеарната енергетика като част от зеления преход. В България още се лутаме ще вършим, няма да вършим,  през днешния ден един блок, на следващия ден три, четири и най-после нула? Имаме развиване в позицията на Европейския парламент и това стана очевидно от гласуването през юли месец тази година, когато нуклеарната енергетика беше приета за зелена и устойчива. Определено има промяна на настройката в тази посока. По отношение на България моята позиция и на партията, която съставлявам, е ясна: когато става въпрос за спомагателни мощности значим е АЕЦ „ Белене “, където планът е на половината път, нужен за създаване на една нуклеарна мощ. Говорим обикновено за времева рамка от 10-12 години, бидейки на половината, това значи, че тази централа, в случай че има политическа воля и се продължи нейното създаване сега, би трябвало в границите на 5-6 години да може да работи. Това е и основната разлика когато приказваме за започване на нов план сега. Има и доста софтуерни развития в границите на Европа сега. Говори се и за дребни модулни реактори, които занапред ще навлизат на пазара и има съществени разработки в тази посока. Във Франция и Англия има план за дребни модулни реактори. Но въпреки всичко приказваме за технология, която ще бъде подготвена да бъде на пазара след 2030 г.  Очаквате ли, че рецесията с високи цени на електрическата енергия ще продължи дълго, какви нови ограничения подхваща Европейски Съюз. Смятате ли, че таванът на цените газа няма да изкриви пазарите? В момента Европейски Съюз подхваща много ограничения, част от тях са с краткотраен темперамент, изключително когато приказваме за директни интервенции в пазарите. Това са краткотрайни ограничения и  трябва доста ясно да отчетем, че те са антикризисни. Специално когато приказваме за тавана на цената на газа на вътрешния европейски пазар това се предлага като вид до момента в който се сътвори нова референтна стойност, защото сега това работим по този начин нареченият показател ТТF. Той е очакван и основан за газ, който идва по тръбoпроводи. Той не дава отговор на другия пазар сега -  Европа се преориентира към потребление на полутечен газ. Докато се сътвори новия показател и новата референтна стойност се предлага опцията таван, с цел да може да се стабилизира краткотрайно пазара. Има и спомагателни ограничения, които се подхващат. Когато приказваме за производители на електрическа енергия, ги разделяме на два типа- такива, които употребяват изкопаеми горива и такива, които употребяват възобновими източници на сила - нуклеарна енергетика влиза тук. В първия случай, когато приказваме за изкопаеми горива, това което има като правилник от  ЕС, спуснат към страните членки е, че всяка страна може да полза най-малко 33% от облагата на едно такова сдружение, което създава електрическа енергия от изкопаеми горива, в случай че неговите облаги са с 20% повече в границите на тази година по отношение на предходните 3 години. Това е планувано за електропроизводители, които натрупват свръхпечалба поради високата цена на електрическа енергия сега и употребяват въглища и природен газ. Когато приказваме за възобновими и за нуклеарни мощности таванът е съответен - 180 евро на мегават час. Ако електропроизводителите продават на по-висока цена, разликата отива в страната, с цел да може тя да подкрепя семействата и промишленост. Тук се регистрира, че тези електропроизводители нямат повишени разноски, употребявайки като съществена суровина възобновими източници. Те просто употребяват изкривяването на пазара и повишените цени на електрическа енергия и по тази причина им се постанова тази така наречен „ солидарна вноска “.  Може ли да се чака за в бъдеще съществено нарастване на вложенията в енергийна успеваемост, в постройките. Защо съгласно вас този развой по постепенно се случва, не е написан? Работя по Директивата за енергийни характерности на постройките и би трябвало през 2024 година тя да влезе в действие. Първо, би трябвало да се даде доста ясна определение на енергийно небогати семейства, тъй като ние в Европейския парламент ще насочим  приоритетно обществените старания и запаси точно към най-уязвимите европейски жители. Без ясна формулировка и установяване на тези уязвими групи, ние мъчно може да насочим средствата към тях. Министерство на енергетиката би трябвало да излезе с съответна формулировка до края на тази година. Трябва да се вкарат законови ремонти в закона за енергетиката. В  момента има 2 оферти за формулировка, само че никой политик досега не е приел законовата самодейност да завърши тази година. Това би трябвало да се случи, тъй като има връзка с Плана за възобновяване и резистентност. Дефиницията е нужно и за Директивата на енергийни характерности на постройките с цел да може предпочитано да се дефинират кои са най-уязвимите групи, кои са фамилиите и семействата, които би трябвало първи да получат средства от страната за справяне с рецесията. Публичният запас за възобновяване на сградния фонд на Европейски Съюз е стеснен. Това, което се опитваме да създадем, е и да ангажираме интензивно и финансовия бранш с тази политика. Финансовите институции, с нужните държавни гаранции, могат да дават заеми с по- ниски лихви заеми за енергийна успеваемост и за възстановяване на жилищата. Основният обществен запас, народен или европейски, ще бъде ориентиран към енергийно бедните семейства. А, тези финансови тласъци и спомагателни подпомагания са за семейства, които биха употребявали сходни принадлежности. Трябва да се направи доста ясно разграничение: няма задоволителен запас за реновиране на целия сграден фонд на Европа с обществени средства.  Това, което се опитваме да реализираме е основаването на спомагателни финансови тласъци и принадлежности като схемата „ плащаш до момента в който спестяваш “ (pay as you save), която е част от текста на директивата. Идеята е да подсигуряваме, че разходът на годишна база за обслужване на заем за енергийна успеваемост, не е повече от това, което се пести като сметки за електрическа енергия поради обновленията, въведени в жилището. Целим да няма спомагателна тежест върху семействата. Тези проблеми не са типични единствено за България. Сериозни обструкции има и в Германия, където има огромен % на т.нар социално-общински жилища и собствеността на недвижимо имущество е много по-ниска като %. За да се оправят с енергийната рецесия Германия предложи  сериозен бюджетен запас. Това е антикризисна краткотрайна мярка, не е непрекъсната. Когато приказваме за Директивата за енергийна успеваемост на постройките, ние търсим дълготрайни ограничения за намаляван на сметките на семействата. Не става дума за саниране, приказваме за огромни поправки, промяна на отоплителните съоръжения, спомагателни уреди, когато има такава опция да се употребяват възобновими източници на сила – т.е дълбоки поправки, които подсигуряват енергийна успеваемост в дълготраен проект. Освен понижаване на сметките, те водят и до повишение на цената на жилищата. Като член на комисия на районна политика какво ще е бъдещето на кохезионната политика в Европа. Кои са плановете които ще имат огромно значение и ще бъдат приоритизирани? Кохезионната и селскостопанската политика са най-ресурсните стратегии и политики на Европейски Съюз. Когато имаше нужда и когато ставаше въпрос за изключителни ограничения –кризата с емигрантите, първата вълна от емигранти от Украйна, отделихме средства от политиката на доближаване тъй като ставаше въпрос за подкрепяне на райони, с цел да могат да се оправят те с настаняването, с базовото прехранване на хората.  В последна сметка мисля, че много ясно беше декларирано от Европейския парламент като позиция, че кохезионната политика има свое предопределение – тя няма по какъв начин да се употребява като реакция за всяка една рецесия. Имаше алтернатива за RepowerEU още веднъж да се финансира от кохезията. Малък % ще се употребява да, само че с аргументацията, че ще се употребява за подкрепяне на райони. За мен е значимо кохезионната политика да остане една от основните политики в Европейски Съюз, тъй като ние продължаваме да приказваме и за - разширението на Съюза. Тя постоянно ще бъде една от основните политики, с цел да може да реализираме и задачите на Съюза, а точно равнене на стандарта на живот и приходите сред обособените страни членки. В момента България и Румъния са едни от главните бенефициенти от тези политики, само че занапред с плануваните разширявания на Европейски Съюз ще има и други страни, които ще се възползват. Не бива по никакъв метод да се отмества фокуса от предопределение на средства по кохезионната политика.  В спешни обстановки би трябвало да се реагира бързо и съответно, само че не трябва да позволяват прекомерно доста прецеденти.  Интересна е и политиката във връзка с опазването на индустриалните данни. Това не е ли нова тематика за Екологичен потенциал? Това е законодателна самодейност,  по която работим - концепцията е да се даде икономическа стойност на индустриалните данни. Голяма част от фирмите като Аmazon, Twitter и други генерират доста данни -  т.нар „ сурови данни “ (raw data), които остават неизползвани. Идеята е да се даде опция на част от тези данни да се дават, несъмнено със единодушието на всички участници в стопански цикъл, на дребни и междинни предприятия. И въз основата на такива данни, каквито дребните компания нямат, те да могат да развиват своите артикули и услуги. Основен проблем при прохождащите предприятия е неналичието на данни или информация.  С това законодателство задаваме един по-различен взор от страна на регулаторите към данните. Досега говорехме единствено за отбрана на данни (GDPR), сега поставяйки ги като част от икономическите процеси и услуги, им придаваме действителна икономическа стойност. Започнахме със отбрана на данните, а в този момент ги обособяваме като индивид в дейната стопанска система. В никакъв случай няма да  подценяваме високата отбрана на персоналната информация - и тук GDPR важи и е над всичко.  Следващата година е година на образованието и по този начин бе оповестена от еврокомисар Мария Габриел. Може ли да чакаме отсега нататък и година с фокус върху стартъпите? В момента работим по една законодателна самодейност за стартъпи, общоевропейско законодателство, което ще бъде главно ориентирано към основаване на съответен пазар с опция за финансиране. В Европа по-голямата част от стартъпите се финансират с обществени запаси и/или с европейски средства. Реално няма задоволително външни или частни вложители – те нямат нужната сигурност, а в Европа даже липсва единна формулировка на стартъп.  Работила във финансовия бранш, вложителите би трябвало да се усещат задоволително предпазени, с цел да влагат – по тази причина постоянно те избират да вложат капитал в контролирани промишлености и браншове. Това, което желая да направя е да има общоевропейска формулировка, благоприятни условия за данъчни облекчения за вложители, които желаят да вложат средства в стартъпи.  В момента работя доста интензивно и с цялата екосистема в България и в Европейски Съюз, с цел да създадем съответно законодателно предложение, което да обслужва то техните ползи, а не да се трансформира в рестриктивна законодателна мярка. На конференцията „ Иновации посредством политика в България през юни тази година разгласих това предложение. Там участваха показали на държавното управление, комисар Габриел, университетския бранш, стартъп промишлеността. През 2023 година реализирането на общоевропейско законодателство за стартъпи ще е  основен приоритет на екипа ни.  Българската старт-ъп  промишленост е извънредно дейна и ние работим с тях. Какво ще отчетете като триумф за миналата 2022 година? За мен основен триумф е признаването на  нуклеарната енергетика за зелена и устойчива. Водих тази борба  тук съвсем 2 години. Това дава опция на финансовия пазар да влага средства в развиване на планове, свързани с нуклеарна енергетика. В противоположен случай цялата тежест щеше да падне върху държавните бюджети – това е непостижимо за която и да е страна.  В нуклеарния бранш към 40 % от средствата идват от частни вложители. Това, което направихме, обявявайки нуклеарната енергетика за зелена и устойчива, дава опция за спомагателни вложения и за осъществяване на повече планове в бранша.  А тематиката за Шенген- този обаян кръг докога ще продължи? Ще ни одобряват, в този момент е момента, мъчно е, още веднъж имаме същите проблеми от преди 2 година А е значимо да разбираем на хората защо иде тирада? Трябва да се подходи с малко повече самочувствие от страна на България и на Румъния, тъй като ние вървим дружно. Факт е, че ние сме изпълнили всички отговорности, всички механически условия и сега българските и румънските жители имат право да са част от шенгенското пространство. За мен може би по-твърдо би трябвало да се каже, че тук става дума за права и те биват нарушени с неразбираеми условия или обструкции. Няма справедливи аргументи за какво Нидерландия и Австрия подходиха по този метод. Дори не мисля, че би трябвало да се дискутира или разисква и да се разискват какви са вероятните аргументи, тъй като приказваме за процедурни решения- имаш условия, имаш критерии и сега, в който ги изпълниш, имаш право. Ние сега сме на стадий,  в който от 11 години имаме право и би трябвало да си го желаяме. Държавите, които имат обструкции нарушават разпоредбите и демонстрират дискриминация по отношение на група европейски жители. Това е разочароващо, не би трябвало да се позволяват двойни стандарти в Европейски Съюз.  В момента доста ясно би трябвало да се каже, че подобен вид дискриминационна политики е неприемлива в границите на Европейски Съюз. Говорим за разширение на Европейски Съюз, вървим към обединявания, не би трябвало да търсим следващите разграничителни линии.